„СРЕТЕНИЕ”
Владимир Иосифович Пальчиков/ Элистинский (р. 1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СРЕТЕНИЕ
Грей слънчевата колесница там,
от облаците бляскат аметисти.
Сред залезна зора смоли златисти
в колони мраморни на светъл храм.
Пред храма е старикът Симеон
с лице сумрачно, каменно, мъхнато.
На Богородичното чедо свято
се радва: „Той е!” – с благодарен стон.
Към Младенеца с вяра гледа, ето,
в сълзи накланяйки се към телцето.
С очи към търсената Божа твърд –
тоз търпелив отдавнашен молител,
тоз патриарх, комуто бе Спасител
донесъл обещаната му смърт.
* Сретение Господне е християнски празник, честван на 2 и 3 февруари. Според преданията Симеон, който е един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, като стигнал до стих 14 на гл. 7, помислил, че има грешка в текста „Девица ще зачене и ще роди Син...”, и се опитал да поправи думата „девица”, но Божи ангел го спрял: „Нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“
Ударения
СРЕТЕНИЕ
Грей слъ́нчевата колесни́ца та́м,
от о́блаците бля́скат амети́сти.
Сред за́лезна зора́ смоли́ злати́сти
в коло́ни мра́морни на све́тъл хра́м.
Пред хра́ма е стари́кът Симео́н
с лице́ сумра́чно, ка́менно, мъхна́то.
На Богоро́дичното че́до свя́то
се ра́два: „То́й е!” – с благода́рен сто́н.
Към Младене́ца с вя́ра гле́да, е́то,
в сълзи́ накла́няйки се към телце́то.
С очи́ към тъ́рсената Бо́жа твъ́рд –
тоз търпели́в отда́внашен моли́тел,
тоз патриа́рх, кому́то бе Спаси́тел
доне́съл обешта́ната му смъ́рт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Пальчиков
СРЕТЕНИЕ
Шла колесница солнца под уклон,
На облаках блистали аметисты.
В заре закатной воском золотистым
Светился мрамор храмовых колонн.
И шёл от храма ветхий Симеон,
Темнея ликом каменным и мшистым.
А на груди у Матери в душистом
Её покрове радовался – Он!
Весь просиял, глядел не нагляделся,
В слезах склонясь у крошечного тельца.
И п;днял очи благодарно в твердь
Тот терпеливый, давний тот проситель,
Тот патриарх, которому Спаситель
Принёс давно обещанную смерть.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Палчиков (Владимир Иосифович Пальчиков/ Элистинский) е роден на 18 март 1936 г. в с. Целина, Ростовска област. Завършва историческия факултет на Ростовския държавен университет (1960 г.) и Висшите литературни курсове към Съюза на писателите на СССР. Публикува поезия в издания като „Вечерний Ростов”, „Подъём”, „Советская Калмыкия”, „Теегин герл”, „Новый мир” и др. Работи като учител, редактор на Калмицкото издателство (до 1973 г.), редактор в сп. „Наш современник”, изд. „Современник” и в. „Литературная газета”. Превежда поезия на калмицки поети. Член е на Съюза на журналистите на СССР (1963 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1971 г.). Известен е като майстор на поетичния палиндром. Автор е на стихосбирките „Радуга” (1961 г.), „Стихи” (1962 г.), „Солнце на вкус” (1965 г.), „Зёрна и капели” (1966 г.), „100 сонетов” (1966 г.), „Андрей Рублёв” (1970 г.), „Зов” (1972 г.), „Свод сонетов” (1990 г.), „О купавы торк” (1999 г.), на книгата с преводна поезия „Яблоко нартов” (1989 г.) и др. Живее в Москва.